..ако бях каквато бях преди 5/3/2 години..детските ми мечти не бяха помръкнали, всичко изглеждаше безоблачно и щастливо,не знаехме какво ни чака..това си остана най-хубавото време - природа,китари,огън,Щурците и Дийп Пърпъл,алкохол и много пламък в очите.. е, може от алкохола да е било... музиката тече във вените ти, изпълва те, залива те, поглъща те, ти си тук и сега, щастлив, замаян, изпаднал в невероятна еуфория..сетивата са се отворили до крайност и поемат с пълна сила нежните звуци,мириса на мокра трева и пукането на горящо дърво, блаженството, изписало се по лицата на всички....тогава ми идеше да изкрещя, че съм свободна и това ми харесва по дяволите...никога няма да забравя гледките от зъберите, от водопадите, от the tops of the world(върховете),бесния ритъм на сърцето ми...мечтая си за миг да затворя очи да да си представя там..или още по-хубаво-да имам половин час да поседя там сама-на всяко едно кътче, което ми е донесло подобен спомен...да затворя очи и да почуватвам енергията с която ме зарежда природата..да вдишам с пълни гърди спомени и преживявания...и сълзите ми ще текат, но ще са сълзи на щастие..светът ще е изчезнал поне за час и ще намеря така необходимото ми спокойствие... сега поне мога да се надявам, че всичко ще се върне в сънищата ми и ще излекува ранената ми душа...