Тъй си тече мойта буйна младост.. стоя в центъра на нищото, в черно, с вериги по мен, стискам очи, зъби и юмруци, а сълзите капят и размазват грима, течащ като черни реки по лицето ми... мисля, че крещя, но няма кой да ме чуе.. настроението се мени от бясна радост в диво отчаяние и обратно, по-объркана май не съм била никога..колкото повече време минава, по-объркана ставам, а нали трябваше да е обратното по дяволите...някъде в далечината звучат рев на мотори или страхотния звук, който се получва, когато човек знае какво да прави с електрическа китара и плътен, но много приятен и чувствителен глас, който може да те разплаче-толкова дълбоко влиза в теб...направо в сърцето..как искам и това чувство да запазя завинаги.. чувството, че съм достатъчно силна и свободна, че съм най-костеливият орех и нищо не може да ме счупи.. метална, така да се каже:)Айм дъ фърст енд дъ ласт.. че не е много буйна таз мойта младост, не е, а колко е и младост не знам, но съм по-силна от всякога.. и по-объркана.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар