Разпиля се класа ни по вятъра
и сега, ако все пак се срещаме,
то е просто защото понякога
всеки търси по нещо от себе си.
Ето вижте по главната улица
в този миг преминава момичето,
във което си спомням, че влюбих се
и дори и прошепнах "обичам те".
Но така си останаха думите
да висят в тишината на стаята,
би звънеца и всички се втурнахме
любовта да намерим - голямата.
Вероятно мнозина я срещнаха,
а пък други за миг се разминахме,
но вървим по главната улица
и забързани даже не спираме.
Разпиляхме се всички по вятъра,
а понякога все пак се срещаме,
но дали на главната улица
не загубихме нещо от себе си.
Разпиляхме се всички по вятъра,
а понякога все пак се срещаме,
но дали на главната улица
не загубихме нещо от себе си.
1 коментар:
Лизи това е супер! Напомня ми за една песничка от завършването ми, която момичетат пееха в Кайлъка:
"Приятели, другари, мои братя,
разделяме се, тръгваме на път.
По пътя често има бури и вятър,
но бурите не ще ни разделят!"
...докато писах стихчето и настръхнах...спомени, спомени, спомени...
Публикуване на коментар