....

Ich sitze auf dem Bett und versuche zu atmen..langsam, Luft einholen und loslassen.. ich bin irgendwie zu müde dafür.. fühle wieder diesen seltsamen Schmerz, wo man nicht feststellen kann ob die Lunge weh tut oder der Rücken..als ob ich durchgespießt wäre... mein Knöchel tut höllisch Weh, ich fühle mich wie ein verlestzes Rehtier...ich hab mich geduscht und gebetet, mindestens die 10 Minuten auszuhalten ohne zusammenzubrechen...mein Kopf ist lahm, mein Herz ist leer und schweigsam..es schmeckt nur nach Zahnpasta und starkes Minzmundwasser, das den ganzen Mund unheimlich in Frost bindet... mein ganzes Körper ist gefrohren und betäubt.. nee, tot bin ich höchstwahrscheinlich nicht..lustlos aber schon..leer...so leer..so verdammt beschissen leer, wie schon lange nicht mehr... sogar weinen kann ich nicht... zu groß ist die Versuchung, diesen Zustand behalten zu wollen...
fuck 'em all, ich brauch neues Leben..das alte ist gar nicht mal so schlecht, ich binde mich an Dinge, von denen ich weiß dass ich einestages zurücklassen muss...ich lasse Narben in meinem Herz zu, die schwierig wieder zuwachsen werden..hardcore..
machmal denke ich, ich muss aus dem alten Stahl noch sein, damit ich so viel aushalten kann...unbiegsam, hartnäckig und zuverlässig.. ich schwebe von einer Seite zu den anderen, aber ich bin ja auch ein typischer Fisch, für dem keine Mitte existiert.. bin mir fast sicher dass die größten Junkies Fische sind.. so ein Sternzeichen...manche sind mit bisschen Verstand schon begnadet, das schützt sie aber von Zerbrechen nicht immer...sie zerbrechen sich selbst machmal aus Verunft her...

....weil ich die erste und die letzte bin..die geliebte und die gehasste..die Hure und die Heilige....

..das kalte Wasser, das ich auf meinem Gesicht spritze, tut gut.. ernüchternd.. ich sehe mich im Spiegel, meine gelaufene Maskara (shit,ich muss mich abgewöhnen so ins Bett zu gehen), meine müde leere nichtsaussagende Augen und die dicken Augenringe darunter (gut,die Maskara versteckt das ein bisschen), meine leblosen fast weißen Lippen... fallen lassen..einfach im Bett fallen lassen und nie mehr aufstehen...eine Melodie kommt mir nicht aus dem Kopf, muss aufhören so viel diese Songs zu hören... ha, Gänsehaut...das ist schon mal was...ist aber kalt hier..die Augen schließen sich..und alles verschwindet unter dem Schleier der Dunkelheit...

By Alizeia

.....................................................................

Седя си на леглото и се опитвам да дишам...бавно, вдишване, издишване..някак си съм много уморена дори и за това..пак онази болка, при която е трудно да се установи дали ме боли белия дроб или гърба, сякаш съм прободена с копие... глезенът ме боли ужасно,чувствам се като ранено животно...под душа се молех да успея да издържа поне тези 10 минути без да припадна..мозъкът ми работи бавно, сърцето ми е празно и мълчаливо..единствено усещам вкуса на паста за зъби и силна мента от водата за уста, която я сковава ужасно..цялото ми тяло е сковано и сетивата са притъпени..не, най вероятно не съм мъртва..но отегчена...празна..толкова празна..толкова отвратително гадно празна, както никога досега...дори не мога да заплача..твърде голямо е изкушението да запазя това състояние..
fuck em all, трябва ми нов живот...не че старият е толкова лош, обвързвам се с неща, които знам че трябва да оставя някой ден.. позволявам рани в сърцето си, които трудно ще зараснат...хардкор..понякога си мисля, че сигурно съм от старата стомана,
за да издържам толкова много..издръжлива, упорита и надеждна...люшкам се от едната посока в другата но нали съм си типична Риба, за която средно положение няма..
сигурна съм че най големите джънкита са Рибите..такава една зодия..някои от тях са благословени с малко разсъдък, но това не винаги ги пази от болка...понякога си я причиняват сами точно заради разума си..

..защото аз съм първата и последната,обичаната и ненавижданата..блудницата и светицата...

...плискам студена вода по лицето си,това ми се отразява добре..отрезвяващо...гледам се в огледалото, спиралата ми се е разтекла (по дявлоите, трябва да спра да си лягам така), очите ми са уморени, празни и неизразяващи нищо, имам огромни торбички (добре че поне спиралата ги тушира малко), устните ми са безжизнени и бледи...искам да се отпусна..да се отпусна в леглото и да не се събудя...една мелодия не излиза от главата ми, трябва да спра да я слушам тая музика... ха, настръхнах..това все пак е нещо..но и е студено тук..очите ми се затварят...и всичко изчезва под булото на тъмнината...

By Alizeia