понеделник, септември 04, 2006

малко лично творчество




Нервите ми от стомана
троша всичко с квото се захвана.
Вените ми жици медни
бройте дните си последни..
Оловото ми е в кръвта,
живакът във потта..
И ще дойде пак денят тъй светъл,
и ще изкрещя на всички: "АЗ СЪМ МЕТЪЛ!!!"


31.08.2006 03:00

Няма коментари: