Сам...

...сам..няма нищо по-лошо от това да си сам..сам сред сивата тълпа, сам в претъпканите трамваи, по пустите квартални улици, по които се търкалят големи кълбета тръни като по филмите за Дивия запад...няма нищо по-печално от празнотата в душата, от студения повей вътре в теб, от който те побиват тръпки и те избива студена пот..вечното търсене и липсата на утеха,изтощителната борба със себе си изчерпват ценна жизнена енергия,притискат те до стената и не ти оставят възможност да дишаш...сълзите отдавна са пресъхнали,телефонът никога не звъни,стъпки по плочите са абсурдни и плашещи...цената е непосилно висока..оставам вечен затворник на собствените си амбиции и стремежи,без да осъзнавам накъде ще ме отведат...в полусъзнание виждам бледи неясни сянки,познат глас,който толкова обичах да чувам..но нямам сили...завинаги потъвам в мрака и в забрава...до следващото си прераждане на сутринта...