...мила моя,много ми липсваха разговорите с теб...и ти ми липсваш..много е хубаво да знаеш че има някого на когото можеш да кажеш всичко без да се страхуваш че ще те осъди,порицае или ще ти се присмее..защото през целия си жалък и скапан живот съм се чувствала осмяна, презряна, пренебрегната, комплексирана, мразена, толкова некомфортно и не на място където и да е..и сега все още се чувствам така.. с теб се чувствам наистина добре, някакво вътрешно усещане за комфорт ми създаваш,което не си го обяснявам с нищо, просто си е там..дори мисълта за теб е някак успокояваща и приятна...и ми вдъхва много кураж...има нещо изумително в теб което привлича хората...света и без тва е гаден,в класа беше не особено приятно,тук не е по добре и за в бъдеще не знам какво ми се готви..едниствената реална утеха са френдовете...ако те загубя,ще загубя част от себе си,никога нищо няма да е същото....като с някоя невидима нишка съм завързано за теб и тя все ме дърпа към теб...радвам се че те има,ти си поне утеха в иначе удавения ми в сълзи и мъка живот...в много моменти се чувствам истински сама и изоставена,дори с хора като съм и сърцето ми копнее за някого който да прогони тази самота...само вие с моето съкровище сте успявали и сте единствените хора с които се чувствам истински....благодаря ти че те има...да знаеш че много ми липсваш и си те обичам много....
Няма коментари:
Публикуване на коментар