..the dark side of the moon

Tъманата страна на лУната
През януари 1973 са завършени записите на The dark side of the moon на издигащата се все по-високо в орбита британска рок група Pink Floyd.The dark side… е истински феномен-той оглавява американския чарт “Билборд” и не слиза от него чак до 1988 т.е. над 740 седмици присъствие:продава близо 30 млн. Копия и остава като един от петте най-продавани албума на миналия век наред с “Meet love”, ”Fleetwood Mac”,Майкъл Джексън и бийтълсовия “Sergeant Pepper”. . .

Не вярвам,
Че достигнали до дъното на пропастта,
Се изкачваме обратно до върха на стръмнината;
Че, изчерпали поезията на порива,
Се завръщаме във всекидневието,
Разказвайки си приказки
Достатъчни, за да живеем.
“Разпадане на личността” е диагноза
оправдание за лутането ни из бъркотията.
Пътуваме нанякъде-към притчата на нашия живот.
Без часовник,
С багаж от деформирани понятия.
Приличаме на пациенти под наркоза,
Приспани във влака на общата шизофрения
За гара Никъде.....
/”Белият албум”/

Открих ги-тях и “тъмната им страна”.Но сигурен съм,тъй е с всеки,който е открил пълната чиния с тайни,побрала повече от едно атомно майчино сърце и предвкусваните надежди за по-късно-да си тук, от тази страна на стената.Дори ако цената е моментна загуба на разсъдък,малко преди финалния кадър с бледнеещите спомени,като ек на дивизионната камбана или като пулс.Те промениха не едно поколение-но това е шаблон.Те ни накараха да се вгледаме навътре в себе си,не само в плътта,да се запитаме кой цвят ни харесва-огнената мощ зад соплото на излитащ изтребител,небето-неясно при заоблачаване или пасторала на швейцарската морава под кравата...Бяха преплели толкова илюзии и кадри от реалността:психоделията и наркотиците,но с края на войната във Виетнам и отегчението на младите срещу тихата ярост на родителите им,които се чувстваха победени:чистотата на лудия диамант противопоставена на успокоения вкочанен труп като обобщения на типовете общество.Плочите им, текстовете им,концертите им-всичко течеше въздействащо като филм или като горещи събития в прайтайма на човешката история.А деликатния звук на гърма се разнасяше в един от тези дни,отредени за равносметка,безпокойство или опит за самоуспокоение-но без голямата веселба на небето...Лунатикът не е на тревата отвън,нито върху килима в хола,нито просто в главата ти.Ти си той.”Денят ти сив отмерва пулс последен и времето ще сграбчиш ти без жал”,но какво ти остава?Днес, 30 години след откриването на “Обратната страна”? Когато си прибавил това време-“загубеното,вече пропиляно”-и мечтите са се стопили в онзи жесток удар с несбъднатите намерения.Когато е преминало в сиво-бяло/като косите ти днес/,без да си успял да изкрещиш на света с какво не си съгласен,какво мразиш,кого обичаш;без да си засадил дърво и когато най-ценното ти произведение-синът ти-всеки момент ще те изостави,учейки се да лети,за да поеме пътя на собствената си битка за щастие.Има ли някой там отвъд?
30 години след “Тъмната страна” кучетата на войната не са се успокоили-само дето ловуват в други територии.Повредени мозъци разбиват самолети на живо.Много повече ужаси от горящи мостове и краят на детството.Говори ми...Продължавай да говориш!Нека да е за големите надежди,за големия ден на свободата или за каквото и да е,преди да са дошли червеите.

Дори от болка да плачем някак си престанахме,
Защото сълзи нямахме,но пък и бе безсмислено.
Надсмивахме се на неуспехите си-успявахме ли
Да се научим да пресяваме значителното от излишното.
Остана и тъгата по невъзвратимото,
Годините,в които си садил и прибирал-
Частици от живота,реални и неповторими...
В които си се раждал,
В които едновременно си и умирал.
/”като път на змия по скала”/

Има и такова парче:Какво искаш от мен?То е от друг албум-последния студиен на Флойд.Сега виждам,че съм ги споменал само веднъж.Ами нормално е,те винаги са били нещо повече,по-обемно, по-провокиращо от някаква си рок група.Дори и най-голямата.”Не можеш никога да си възвърнеш:Живота да избавиш от смъртта и времето назад да върнеш!”


Емил Братанов,списание АЗ