четвъртък, април 28, 2011
неделя, април 24, 2011
неделя, март 20, 2011
Две зайчета много се обичали и най-накрая решили да си имат малки зайчета. Опитвали те няколко седмици... минала цяла година, но уви нищо не ставало. Най-накрая решили да отидат на доктор и да видят дали той може да им помогне с проблема. Отиват при доктора, влизат в кабинета и му казват:
- Докторе, отдавна сме заедно, много се обичаме и искаме да си имаме малки зайчета. Вече цяла година опитваме, ама нищо не се получава. Можете ли да ни помогнете с нещо?
Доктора:
- Момчета, как я мислите вие тая работа?
четвъртък, февруари 17, 2011
понеделник, февруари 14, 2011
петък, февруари 11, 2011
четвъртък, февруари 10, 2011
На Геновева и Диляна
Приятелите винаги остават
Димитър Ценов
Приятелите със черти познати
не носят на ревера си емблема.
Откриваме ги само по душата,
опора щом ни дават без да вземат.
За себе си мълчат, но ни изслушват,
разделят наш'те грижи, свойте ризи.
Приятелството не е бар задушен,
във който хора влизат и излизат.
Приятелите ни без думи казват
и всички провинения прощават.
Отиват си любови и омрази,
приятелите винаги остават.
Те не ценят по титли и услуги,
а внасят ред в душите ни човешки.
Останалите са в графа „и други”
като допуснати печатни грешки.
Димитър Ценов
Приятелите със черти познати
не носят на ревера си емблема.
Откриваме ги само по душата,
опора щом ни дават без да вземат.
За себе си мълчат, но ни изслушват,
разделят наш'те грижи, свойте ризи.
Приятелството не е бар задушен,
във който хора влизат и излизат.
Приятелите ни без думи казват
и всички провинения прощават.
Отиват си любови и омрази,
приятелите винаги остават.
Те не ценят по титли и услуги,
а внасят ред в душите ни човешки.
Останалите са в графа „и други”
като допуснати печатни грешки.
петък, май 29, 2009
понеделник, май 11, 2009
неделя, март 08, 2009
8 март
Празни бутилки, тишина,
облак цигарен дим, а е края на нощта..
Хора познати в непознато амплоа...
Господи, благодаря,аз съм жена:)
Честит 8 март, девойки:)
четвъртък, февруари 26, 2009
O,yeah, I'm good, baby, I'm so fuckin' good
...днес като си отворих сайта на университета..не че го отварям често, но нещо/ някой ми подсказа да погледна..резултати били дошли от изпитите...та отварям си аз курназ сайта, единия изпит добре-взет, супер...а другия-европейско право-1,3 !!!! ( по шестобалната система се доближава доста до 6) ...първата ми отлична (че сигурно и последна) оценка в тва скапано следване..първо крещях...после не знаех къде съм..после пак крещях..после се обадих на всички, които познавам...после пак крещях..и после не помня..поне в едно нещо да ме бива... хепиииииииииииииии.......
понеделник, февруари 23, 2009
неделя, февруари 22, 2009
четвъртък, февруари 19, 2009
вторник, февруари 17, 2009
....
Ich sitze auf dem Bett und versuche zu atmen..langsam, Luft einholen und loslassen.. ich bin irgendwie zu müde dafür.. fühle wieder diesen seltsamen Schmerz, wo man nicht feststellen kann ob die Lunge weh tut oder der Rücken..als ob ich durchgespießt wäre... mein Knöchel tut höllisch Weh, ich fühle mich wie ein verlestzes Rehtier...ich hab mich geduscht und gebetet, mindestens die 10 Minuten auszuhalten ohne zusammenzubrechen...mein Kopf ist lahm, mein Herz ist leer und schweigsam..es schmeckt nur nach Zahnpasta und starkes Minzmundwasser, das den ganzen Mund unheimlich in Frost bindet... mein ganzes Körper ist gefrohren und betäubt.. nee, tot bin ich höchstwahrscheinlich nicht..lustlos aber schon..leer...so leer..so verdammt beschissen leer, wie schon lange nicht mehr... sogar weinen kann ich nicht... zu groß ist die Versuchung, diesen Zustand behalten zu wollen...
fuck 'em all, ich brauch neues Leben..das alte ist gar nicht mal so schlecht, ich binde mich an Dinge, von denen ich weiß dass ich einestages zurücklassen muss...ich lasse Narben in meinem Herz zu, die schwierig wieder zuwachsen werden..hardcore..
machmal denke ich, ich muss aus dem alten Stahl noch sein, damit ich so viel aushalten kann...unbiegsam, hartnäckig und zuverlässig.. ich schwebe von einer Seite zu den anderen, aber ich bin ja auch ein typischer Fisch, für dem keine Mitte existiert.. bin mir fast sicher dass die größten Junkies Fische sind.. so ein Sternzeichen...manche sind mit bisschen Verstand schon begnadet, das schützt sie aber von Zerbrechen nicht immer...sie zerbrechen sich selbst machmal aus Verunft her...
....weil ich die erste und die letzte bin..die geliebte und die gehasste..die Hure und die Heilige....
..das kalte Wasser, das ich auf meinem Gesicht spritze, tut gut.. ernüchternd.. ich sehe mich im Spiegel, meine gelaufene Maskara (shit,ich muss mich abgewöhnen so ins Bett zu gehen), meine müde leere nichtsaussagende Augen und die dicken Augenringe darunter (gut,die Maskara versteckt das ein bisschen), meine leblosen fast weißen Lippen... fallen lassen..einfach im Bett fallen lassen und nie mehr aufstehen...eine Melodie kommt mir nicht aus dem Kopf, muss aufhören so viel diese Songs zu hören... ha, Gänsehaut...das ist schon mal was...ist aber kalt hier..die Augen schließen sich..und alles verschwindet unter dem Schleier der Dunkelheit...
By Alizeia
.....................................................................
Седя си на леглото и се опитвам да дишам...бавно, вдишване, издишване..някак си съм много уморена дори и за това..пак онази болка, при която е трудно да се установи дали ме боли белия дроб или гърба, сякаш съм прободена с копие... глезенът ме боли ужасно,чувствам се като ранено животно...под душа се молех да успея да издържа поне тези 10 минути без да припадна..мозъкът ми работи бавно, сърцето ми е празно и мълчаливо..единствено усещам вкуса на паста за зъби и силна мента от водата за уста, която я сковава ужасно..цялото ми тяло е сковано и сетивата са притъпени..не, най вероятно не съм мъртва..но отегчена...празна..толкова празна..толкова отвратително гадно празна, както никога досега...дори не мога да заплача..твърде голямо е изкушението да запазя това състояние..
fuck em all, трябва ми нов живот...не че старият е толкова лош, обвързвам се с неща, които знам че трябва да оставя някой ден.. позволявам рани в сърцето си, които трудно ще зараснат...хардкор..понякога си мисля, че сигурно съм от старата стомана,
за да издържам толкова много..издръжлива, упорита и надеждна...люшкам се от едната посока в другата но нали съм си типична Риба, за която средно положение няма..
сигурна съм че най големите джънкита са Рибите..такава една зодия..някои от тях са благословени с малко разсъдък, но това не винаги ги пази от болка...понякога си я причиняват сами точно заради разума си..
..защото аз съм първата и последната,обичаната и ненавижданата..блудницата и светицата...
...плискам студена вода по лицето си,това ми се отразява добре..отрезвяващо...гледам се в огледалото, спиралата ми се е разтекла (по дявлоите, трябва да спра да си лягам така), очите ми са уморени, празни и неизразяващи нищо, имам огромни торбички (добре че поне спиралата ги тушира малко), устните ми са безжизнени и бледи...искам да се отпусна..да се отпусна в леглото и да не се събудя...една мелодия не излиза от главата ми, трябва да спра да я слушам тая музика... ха, настръхнах..това все пак е нещо..но и е студено тук..очите ми се затварят...и всичко изчезва под булото на тъмнината...
By Alizeia
fuck 'em all, ich brauch neues Leben..das alte ist gar nicht mal so schlecht, ich binde mich an Dinge, von denen ich weiß dass ich einestages zurücklassen muss...ich lasse Narben in meinem Herz zu, die schwierig wieder zuwachsen werden..hardcore..
machmal denke ich, ich muss aus dem alten Stahl noch sein, damit ich so viel aushalten kann...unbiegsam, hartnäckig und zuverlässig.. ich schwebe von einer Seite zu den anderen, aber ich bin ja auch ein typischer Fisch, für dem keine Mitte existiert.. bin mir fast sicher dass die größten Junkies Fische sind.. so ein Sternzeichen...manche sind mit bisschen Verstand schon begnadet, das schützt sie aber von Zerbrechen nicht immer...sie zerbrechen sich selbst machmal aus Verunft her...
....weil ich die erste und die letzte bin..die geliebte und die gehasste..die Hure und die Heilige....
..das kalte Wasser, das ich auf meinem Gesicht spritze, tut gut.. ernüchternd.. ich sehe mich im Spiegel, meine gelaufene Maskara (shit,ich muss mich abgewöhnen so ins Bett zu gehen), meine müde leere nichtsaussagende Augen und die dicken Augenringe darunter (gut,die Maskara versteckt das ein bisschen), meine leblosen fast weißen Lippen... fallen lassen..einfach im Bett fallen lassen und nie mehr aufstehen...eine Melodie kommt mir nicht aus dem Kopf, muss aufhören so viel diese Songs zu hören... ha, Gänsehaut...das ist schon mal was...ist aber kalt hier..die Augen schließen sich..und alles verschwindet unter dem Schleier der Dunkelheit...
By Alizeia
.....................................................................
Седя си на леглото и се опитвам да дишам...бавно, вдишване, издишване..някак си съм много уморена дори и за това..пак онази болка, при която е трудно да се установи дали ме боли белия дроб или гърба, сякаш съм прободена с копие... глезенът ме боли ужасно,чувствам се като ранено животно...под душа се молех да успея да издържа поне тези 10 минути без да припадна..мозъкът ми работи бавно, сърцето ми е празно и мълчаливо..единствено усещам вкуса на паста за зъби и силна мента от водата за уста, която я сковава ужасно..цялото ми тяло е сковано и сетивата са притъпени..не, най вероятно не съм мъртва..но отегчена...празна..толкова празна..толкова отвратително гадно празна, както никога досега...дори не мога да заплача..твърде голямо е изкушението да запазя това състояние..
fuck em all, трябва ми нов живот...не че старият е толкова лош, обвързвам се с неща, които знам че трябва да оставя някой ден.. позволявам рани в сърцето си, които трудно ще зараснат...хардкор..понякога си мисля, че сигурно съм от старата стомана,
за да издържам толкова много..издръжлива, упорита и надеждна...люшкам се от едната посока в другата но нали съм си типична Риба, за която средно положение няма..
сигурна съм че най големите джънкита са Рибите..такава една зодия..някои от тях са благословени с малко разсъдък, но това не винаги ги пази от болка...понякога си я причиняват сами точно заради разума си..
..защото аз съм първата и последната,обичаната и ненавижданата..блудницата и светицата...
...плискам студена вода по лицето си,това ми се отразява добре..отрезвяващо...гледам се в огледалото, спиралата ми се е разтекла (по дявлоите, трябва да спра да си лягам така), очите ми са уморени, празни и неизразяващи нищо, имам огромни торбички (добре че поне спиралата ги тушира малко), устните ми са безжизнени и бледи...искам да се отпусна..да се отпусна в леглото и да не се събудя...една мелодия не излиза от главата ми, трябва да спра да я слушам тая музика... ха, настръхнах..това все пак е нещо..но и е студено тук..очите ми се затварят...и всичко изчезва под булото на тъмнината...
By Alizeia
понеделник, февруари 16, 2009
неделя, ноември 23, 2008
неделя, ноември 02, 2008
четвъртък, октомври 30, 2008
Фактор - Главната улица
Разпиля се класа ни по вятъра
и сега, ако все пак се срещаме,
то е просто защото понякога
всеки търси по нещо от себе си.
Ето вижте по главната улица
в този миг преминава момичето,
във което си спомням, че влюбих се
и дори и прошепнах "обичам те".
Но така си останаха думите
да висят в тишината на стаята,
би звънеца и всички се втурнахме
любовта да намерим - голямата.
Вероятно мнозина я срещнаха,
а пък други за миг се разминахме,
но вървим по главната улица
и забързани даже не спираме.
Разпиляхме се всички по вятъра,
а понякога все пак се срещаме,
но дали на главната улица
не загубихме нещо от себе си.
Разпиляхме се всички по вятъра,
а понякога все пак се срещаме,
но дали на главната улица
не загубихме нещо от себе си.
и сега, ако все пак се срещаме,
то е просто защото понякога
всеки търси по нещо от себе си.
Ето вижте по главната улица
в този миг преминава момичето,
във което си спомням, че влюбих се
и дори и прошепнах "обичам те".
Но така си останаха думите
да висят в тишината на стаята,
би звънеца и всички се втурнахме
любовта да намерим - голямата.
Вероятно мнозина я срещнаха,
а пък други за миг се разминахме,
но вървим по главната улица
и забързани даже не спираме.
Разпиляхме се всички по вятъра,
а понякога все пак се срещаме,
но дали на главната улица
не загубихме нещо от себе си.
Разпиляхме се всички по вятъра,
а понякога все пак се срещаме,
но дали на главната улица
не загубихме нещо от себе си.
понеделник, октомври 27, 2008
неделя, октомври 26, 2008
Some sweet pics of James Hetfield :love:
He still kicks ass!!! The greatest and sexiest frontman ever !!!
петък, септември 26, 2008
Кефер.Цветовете на малката Ида на Милена Фучеджиева
Една наистина завладяваща книга...за сбъркания свят в който живеем...горещо за препоръчване....
неделя, юли 27, 2008
четвъртък, юли 03, 2008
MyHeritage: Family trees - Genealogy - Celebrities
Приличам на любимата си актриса!!!! от това по-готино какво:)
сряда, юни 18, 2008
Най-кратката и прекрасна приказка: Живял някога един принц, който веднъж попитал прекрасна принцеса: "Ще се омъжиш ли за мен?"; И тя отговорила: "Не!!!" И принцът живял дълго и щастливо, ходел на лов и за риба, всеки ден се виждал с приятели, пил много бира, напивал се мощно, и играел голф, и разхвърлял чорапи из двореца, и не свалял дъската в кенефа, и чукал слугини, приятелки и съседки, и пял под душа, и пърдял когато пожелае, и гръмко се уригвал, и си драпал топките.
Край.
понеделник, юни 02, 2008
БТР - Спомни си
Сега обгърнат съм от тишина
Всичко чезне във мъгла
Притиска сънищата ни забрава
Пътувах в здрачните гори
Потъвам във очите ти
Във извори замръзнали отдавна.
И спомням си, че вярвахме
Светът да променим
И спомням си, че можехме
Можехме със теб.
Сега обгърнат съм от самота,
Всичко чезне във мъгла
Заключих спомениге си отдавна.
Разделят сиви планини
Простронствата в душите ни
Усещаме пропадащите дни.
И спомням си, че вярвахме
Светът да променим
И спомням си, че можехме...
можехме с теб
Припев:
Както пясъка тече през ръцете ни
Чувстваме как пропадат дните ни
И не вярвахме тогава на очите си
Защото можехме, можехме с теб.
Във нощите когаго аз не спя
Окован във тишина,
Усещам мислите си разпилени.
Но тогава тръгват те напред
През пространствата все към теб.
Чух на извори пропукващия лед.
Аз знам, където и да си,
Ти търсиш нашите истини
Няма вериги за мислите ни
Какво са за тях сивите планини.
http://www.zazz.bg/play:c52d3fc4
понеделник, май 05, 2008
Heed - Nothing
Followed by the morning breeze,
In the sun i rest my head.
Thinking of the memories
And times we had in the past, dream.
No one can live life in loneliness,
Only stars in the sky far away...
In the void there's nothing to say or embrace.
Empty souls are lost deep in there.
Like astray in time and in space.
Walking in the sands of life,
Where the lost will burn his feet...
Suffering from sad melodies,
Chanting life can never be the same now...
No one can live life in loneliness,
Only stars in the sky far away...
In the void there's nothing to say or embrace.
Empty souls are lost deep in there.
Like astray in time and in space.
In the heart of a strange and wild moon.
There's a brave light shining for all.
The thing of knowing the end of a life.
Gives us time for heeding the call, dream on.
No one can live life in loneliness,
Only stars in the sky far away...
In the void there's nothing to say or embrace.
Empty souls are lost deep in there.
Like astray in time and in space.
In avoid there's nothing to say.
Empty souls are lost deep in there.
сряда, април 30, 2008
Можете ли да живеете без любов?-разеултата:)
Можете ли да живеете без любов?
брой прочитания: 23980 брой решавания: 14802
Вашият резултат: 10
Минимален брой точки: 7
Максимален брой точки: 21
от 7 до 11 точки: Любовта е солта на вашия живот. Без нея всичко ви изглежда безсмислено. Когато сте влюбени всяка ваша клетка диша и живее на бързи обороти. Тогава сте и работоспособни, готови сте да експериментирате, да се хвърляте в нови начинания. С една дума – просто хвърчите. Обичате да демонстрирате своето чувство, показвате, че се чувствате отлично.
http://www.triada.bg/tests/welcome.asp?testid=Love2
брой прочитания: 23980 брой решавания: 14802
Вашият резултат: 10
Минимален брой точки: 7
Максимален брой точки: 21
от 7 до 11 точки: Любовта е солта на вашия живот. Без нея всичко ви изглежда безсмислено. Когато сте влюбени всяка ваша клетка диша и живее на бързи обороти. Тогава сте и работоспособни, готови сте да експериментирате, да се хвърляте в нови начинания. С една дума – просто хвърчите. Обичате да демонстрирате своето чувство, показвате, че се чувствате отлично.
http://www.triada.bg/tests/welcome.asp?testid=Love2
събота, април 05, 2008
Яко
Камъни и Рози
С камъните злобни на омразата,
която е на вас така присъща,
не изхвърляйте по мен заразата!
Защото Бог във рози я превръща...
А градината претъпкана е вече,
ухание отвсякъде се носи...
Ще взема да ги пращам надалече,
на всеки странник, който си изпроси...
От тез, които все ще ми останат,
дано успея разсад да получа...
Грижлив ще бъда... И като прихванат,
на духовния ви гроб ще ги забуча!...
Много яко творение на ДВАТА_ВЪЛКА,възхищав :)
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=107475
вторник, април 01, 2008
събота, март 29, 2008
Enron: The smartest guys in the room
Trailer:
http://www.youtube.com/watch?v=0zMakN-EMLg
Най невероятният документален филм на всички времена,удоволствие за сетивата:)
понеделник, март 24, 2008
Мариана Дончева-Сетива
Дотолкова ми стигат силите на мен.
Врабеца да нахраня със трошица.
Да кресна след избягалия ден.
Да поизправя стъпкана тревичка.
Приятел да изслушам мълчешком.
Съвет да не раздавам непоискан.
Да тичам по обезлюден перон
след влакове,които ни разсичат.
Да стисна зъби,да броя до сто,
когато ми се иска да ранявам.
Да милвам цвете,да говоря със дърво.
И рядко-да вървя по тротоара.
До толкова ми стигат.Да греша.
И да се влюбвам като за последно.
Искам да се случват все неща,
които са привидно непотребни.
Да падам със затворени очи,
С отворени широко-да целувам.
Да ме е страх от мъртвите души.
От тъмното.Дълбокото.От сбогом.
Да дишам на морето със дъха.
Да ме разнежва първото кокиче.
Да споделя с децата си света,
какъвто заедно го доизмислим.
Дотолкова,доколкото да знам,
че мога да се губя във пиянство.
И от нахалство да изпитвам срам.
И винига ми стигат за начало.
Илюстрация: Александрина Караджова
петък, февруари 22, 2008
B-day !!! 22 години на 22ри февруари
Хепи бърдеей ту ми,хепии бърдеей ту ми,хепии бърдей ту мииии,хепи бърдей ту ми!:)
неделя, февруари 17, 2008
Червената шапчица, разказана от рокясал младеж
Значи родителката на Блъди хет (Червената шапчица), стара хипарка, я накарала да отиде до баба си и да вземе два албума на Юрая Хийп и един на Лед Цепелин. Обула си шапчицата метълските кубинки, сложила якето с гърба на Содом, пуснала си уокмена с Криейтър, яхнала харлея и фестър ден дъ спийд ъф лайт и отпрашила към дарк замъка на бабата. Като си карала мотърхеда, по едно време я изпреварил Улфа (Вълка), а тя му се ядосала и му се развикала:
- Пантера са бездарници, една скапана група, мадъфакъъ! Шъ тъ Kill by death!
Тогава Улфа се ядосал и й отвърнал:
- Брус Дикинсън го духа на негри!
Ама това не му стигало, ами решил да си го върне здраво на Червената шапчица и на оная депешарка, баба й, с един Iron fist. Затова дал на четвърта и минал по земния път и пръв стигнал до фермата на бабата. Бабата по това време си била пуснала Напалм дет и въобще не чула как идва Улфа. В това време той влязъл и се направил на Мастър ъф пъпетс, абе изял я. След това й свалил коженото яке с гърба на Слейър, обърнал се с гръб към вратата и зел да куфее, за да не го познае Червената шапчица.
В това време дошла Блъди хет и зела да го пита:
- Абе, бабо, коя е тая група, мяза ми на Тестамент?
- Не ма, това са УОСП, ма, ба, ква си задръстена - отвърнал Улфа.
- Абе, бабо, нещо много ти е порасла кичарата ма?
- Щото съм метълка, ма! - пак отвърнал Вълка.
- Ми що са ти такива големи кубинките?
- Ми щото да ритам разни дискари като теб! Hell awaits! - отговорил вълка и я заритал здраво и после я изял.
Като я изял рекъл:
- Значи Пантера били скапана група, твойта мама депешарска! Ей да имаше някоя бира тука и една касета на Меноуър да покуфея още малко. Я па тая дъртата има само "Арда". Пфу!
Вълка бръкнал в хладилника и там намерил двайсетте бири, дето бабата ги била приготвила за концерта на Гънс довечера по първа. Добарал ги той, пуснал си Танкард и ги изпомпал. Като ги изпомпал взел че заспал. По това време в къщата на бабата дошъл WitchHunter (ловеца), и си носел китарата да опънат
некоя жица с бабека, щото мислели да правят демозаписи. Като видял Улфа се сетил к'ва е работата с бирите и яката се ядосал и фанал ножицата и му офъкал кичарата.
На сутринта Улфа се събудил и като се видял без кичара умрял от мъка.
четвъртък, февруари 14, 2008
понеделник, февруари 04, 2008
Абонамент за:
Публикации (Atom)