Страх ме е от тъмното..страх ме е,че мога да остана сама..страх ме е,че ще спра да бъда обичана,че като Питър Пан ще се върна някой ден,прозорецът ще е затворен,а в мойто креватче ще спи друго дете...само от болката не ме е страх..тя така дълбоко се е впила в мен,сляла се е с цялото ми същество и е станала жизнен сок,от който черпя енергия при изразходване на останалите ресурси...болката,че съм сама,в тъмното,болката,която ми нанасят хората около мен,избухнала в тиха ярост като атомна гъба...дори когато се давя в сълзи,спасителният бряг е болката..тя ме държи жива..и знам че живея...
Няма коментари:
Публикуване на коментар