неделя, октомври 01, 2006
понеделник, септември 25, 2006
петък, септември 15, 2006
у дома
....още около 16 часа и се махам от това скапано място...Мила Родино,чакай ме с отворени обятия,твойта блудна дъщеря се завръща за порция мусака със сърмички и свястно пиене по кръчмите...оле оле оле..
П.с. Честит първи учебен ден на който захваща сега..ех,как ми се иска пак на даскало..и преди и сега ГПЧЕ е на върха...
П.с. Честит първи учебен ден на който захваща сега..ех,как ми се иска пак на даскало..и преди и сега ГПЧЕ е на върха...
сряда, септември 13, 2006
вторник, септември 12, 2006
..the dark side of the moon
Tъманата страна на лУната
През януари 1973 са завършени записите на The dark side of the moon на издигащата се все по-високо в орбита британска рок група Pink Floyd.The dark side… е истински феномен-той оглавява американския чарт “Билборд” и не слиза от него чак до 1988 т.е. над 740 седмици присъствие:продава близо 30 млн. Копия и остава като един от петте най-продавани албума на миналия век наред с “Meet love”, ”Fleetwood Mac”,Майкъл Джексън и бийтълсовия “Sergeant Pepper”. . .
Не вярвам,
Че достигнали до дъното на пропастта,
Се изкачваме обратно до върха на стръмнината;
Че, изчерпали поезията на порива,
Се завръщаме във всекидневието,
Разказвайки си приказки
Достатъчни, за да живеем.
“Разпадане на личността” е диагноза
оправдание за лутането ни из бъркотията.
Пътуваме нанякъде-към притчата на нашия живот.
Без часовник,
С багаж от деформирани понятия.
Приличаме на пациенти под наркоза,
Приспани във влака на общата шизофрения
За гара Никъде.....
/”Белият албум”/
Открих ги-тях и “тъмната им страна”.Но сигурен съм,тъй е с всеки,който е открил пълната чиния с тайни,побрала повече от едно атомно майчино сърце и предвкусваните надежди за по-късно-да си тук, от тази страна на стената.Дори ако цената е моментна загуба на разсъдък,малко преди финалния кадър с бледнеещите спомени,като ек на дивизионната камбана или като пулс.Те промениха не едно поколение-но това е шаблон.Те ни накараха да се вгледаме навътре в себе си,не само в плътта,да се запитаме кой цвят ни харесва-огнената мощ зад соплото на излитащ изтребител,небето-неясно при заоблачаване или пасторала на швейцарската морава под кравата...Бяха преплели толкова илюзии и кадри от реалността:психоделията и наркотиците,но с края на войната във Виетнам и отегчението на младите срещу тихата ярост на родителите им,които се чувстваха победени:чистотата на лудия диамант противопоставена на успокоения вкочанен труп като обобщения на типовете общество.Плочите им, текстовете им,концертите им-всичко течеше въздействащо като филм или като горещи събития в прайтайма на човешката история.А деликатния звук на гърма се разнасяше в един от тези дни,отредени за равносметка,безпокойство или опит за самоуспокоение-но без голямата веселба на небето...Лунатикът не е на тревата отвън,нито върху килима в хола,нито просто в главата ти.Ти си той.”Денят ти сив отмерва пулс последен и времето ще сграбчиш ти без жал”,но какво ти остава?Днес, 30 години след откриването на “Обратната страна”? Когато си прибавил това време-“загубеното,вече пропиляно”-и мечтите са се стопили в онзи жесток удар с несбъднатите намерения.Когато е преминало в сиво-бяло/като косите ти днес/,без да си успял да изкрещиш на света с какво не си съгласен,какво мразиш,кого обичаш;без да си засадил дърво и когато най-ценното ти произведение-синът ти-всеки момент ще те изостави,учейки се да лети,за да поеме пътя на собствената си битка за щастие.Има ли някой там отвъд?
30 години след “Тъмната страна” кучетата на войната не са се успокоили-само дето ловуват в други територии.Повредени мозъци разбиват самолети на живо.Много повече ужаси от горящи мостове и краят на детството.Говори ми...Продължавай да говориш!Нека да е за големите надежди,за големия ден на свободата или за каквото и да е,преди да са дошли червеите.
Дори от болка да плачем някак си престанахме,
Защото сълзи нямахме,но пък и бе безсмислено.
Надсмивахме се на неуспехите си-успявахме ли
Да се научим да пресяваме значителното от излишното.
Остана и тъгата по невъзвратимото,
Годините,в които си садил и прибирал-
Частици от живота,реални и неповторими...
В които си се раждал,
В които едновременно си и умирал.
/”като път на змия по скала”/
Има и такова парче:Какво искаш от мен?То е от друг албум-последния студиен на Флойд.Сега виждам,че съм ги споменал само веднъж.Ами нормално е,те винаги са били нещо повече,по-обемно, по-провокиращо от някаква си рок група.Дори и най-голямата.”Не можеш никога да си възвърнеш:Живота да избавиш от смъртта и времето назад да върнеш!”
Емил Братанов,списание АЗ
През януари 1973 са завършени записите на The dark side of the moon на издигащата се все по-високо в орбита британска рок група Pink Floyd.The dark side… е истински феномен-той оглавява американския чарт “Билборд” и не слиза от него чак до 1988 т.е. над 740 седмици присъствие:продава близо 30 млн. Копия и остава като един от петте най-продавани албума на миналия век наред с “Meet love”, ”Fleetwood Mac”,Майкъл Джексън и бийтълсовия “Sergeant Pepper”. . .
Не вярвам,
Че достигнали до дъното на пропастта,
Се изкачваме обратно до върха на стръмнината;
Че, изчерпали поезията на порива,
Се завръщаме във всекидневието,
Разказвайки си приказки
Достатъчни, за да живеем.
“Разпадане на личността” е диагноза
оправдание за лутането ни из бъркотията.
Пътуваме нанякъде-към притчата на нашия живот.
Без часовник,
С багаж от деформирани понятия.
Приличаме на пациенти под наркоза,
Приспани във влака на общата шизофрения
За гара Никъде.....
/”Белият албум”/
Открих ги-тях и “тъмната им страна”.Но сигурен съм,тъй е с всеки,който е открил пълната чиния с тайни,побрала повече от едно атомно майчино сърце и предвкусваните надежди за по-късно-да си тук, от тази страна на стената.Дори ако цената е моментна загуба на разсъдък,малко преди финалния кадър с бледнеещите спомени,като ек на дивизионната камбана или като пулс.Те промениха не едно поколение-но това е шаблон.Те ни накараха да се вгледаме навътре в себе си,не само в плътта,да се запитаме кой цвят ни харесва-огнената мощ зад соплото на излитащ изтребител,небето-неясно при заоблачаване или пасторала на швейцарската морава под кравата...Бяха преплели толкова илюзии и кадри от реалността:психоделията и наркотиците,но с края на войната във Виетнам и отегчението на младите срещу тихата ярост на родителите им,които се чувстваха победени:чистотата на лудия диамант противопоставена на успокоения вкочанен труп като обобщения на типовете общество.Плочите им, текстовете им,концертите им-всичко течеше въздействащо като филм или като горещи събития в прайтайма на човешката история.А деликатния звук на гърма се разнасяше в един от тези дни,отредени за равносметка,безпокойство или опит за самоуспокоение-но без голямата веселба на небето...Лунатикът не е на тревата отвън,нито върху килима в хола,нито просто в главата ти.Ти си той.”Денят ти сив отмерва пулс последен и времето ще сграбчиш ти без жал”,но какво ти остава?Днес, 30 години след откриването на “Обратната страна”? Когато си прибавил това време-“загубеното,вече пропиляно”-и мечтите са се стопили в онзи жесток удар с несбъднатите намерения.Когато е преминало в сиво-бяло/като косите ти днес/,без да си успял да изкрещиш на света с какво не си съгласен,какво мразиш,кого обичаш;без да си засадил дърво и когато най-ценното ти произведение-синът ти-всеки момент ще те изостави,учейки се да лети,за да поеме пътя на собствената си битка за щастие.Има ли някой там отвъд?
30 години след “Тъмната страна” кучетата на войната не са се успокоили-само дето ловуват в други територии.Повредени мозъци разбиват самолети на живо.Много повече ужаси от горящи мостове и краят на детството.Говори ми...Продължавай да говориш!Нека да е за големите надежди,за големия ден на свободата или за каквото и да е,преди да са дошли червеите.
Дори от болка да плачем някак си престанахме,
Защото сълзи нямахме,но пък и бе безсмислено.
Надсмивахме се на неуспехите си-успявахме ли
Да се научим да пресяваме значителното от излишното.
Остана и тъгата по невъзвратимото,
Годините,в които си садил и прибирал-
Частици от живота,реални и неповторими...
В които си се раждал,
В които едновременно си и умирал.
/”като път на змия по скала”/
Има и такова парче:Какво искаш от мен?То е от друг албум-последния студиен на Флойд.Сега виждам,че съм ги споменал само веднъж.Ами нормално е,те винаги са били нещо повече,по-обемно, по-провокиращо от някаква си рок група.Дори и най-голямата.”Не можеш никога да си възвърнеш:Живота да избавиш от смъртта и времето назад да върнеш!”
Емил Братанов,списание АЗ
Kansas-Dust in the wind
I close my eyes, only for a moment, and the moment's gone
All my dreams, pass before my eyes, a curiosity
Dust in the wind, all they are is dust in the wind.
Same old song, just a drop of water in an endless sea
All we do, crumbles to the ground, though we refuse to see
Dust in the wind, all we are is dust in the wind
[Now] Don't hang on, nothing lasts forever but the earth and sky
It slips away, and all your money won't another minute buy.
Dust in the wind, all we are is dust in the wind
Dust in the wind, everything is dust in the wind.
All my dreams, pass before my eyes, a curiosity
Dust in the wind, all they are is dust in the wind.
Same old song, just a drop of water in an endless sea
All we do, crumbles to the ground, though we refuse to see
Dust in the wind, all we are is dust in the wind
[Now] Don't hang on, nothing lasts forever but the earth and sky
It slips away, and all your money won't another minute buy.
Dust in the wind, all we are is dust in the wind
Dust in the wind, everything is dust in the wind.
..because I'm the first and the last...
"...защото аз съм първата и последната.Аз съм почитаната и ненавижданата.Аз съм блудницата и светицата.."
Надж Хаммиди
понеделник, септември 11, 2006
неделя, септември 10, 2006
..на най-добрата ми приятелка....
...мила моя,много ми липсваха разговорите с теб...и ти ми липсваш..много е хубаво да знаеш че има някого на когото можеш да кажеш всичко без да се страхуваш че ще те осъди,порицае или ще ти се присмее..защото през целия си жалък и скапан живот съм се чувствала осмяна, презряна, пренебрегната, комплексирана, мразена, толкова некомфортно и не на място където и да е..и сега все още се чувствам така.. с теб се чувствам наистина добре, някакво вътрешно усещане за комфорт ми създаваш,което не си го обяснявам с нищо, просто си е там..дори мисълта за теб е някак успокояваща и приятна...и ми вдъхва много кураж...има нещо изумително в теб което привлича хората...света и без тва е гаден,в класа беше не особено приятно,тук не е по добре и за в бъдеще не знам какво ми се готви..едниствената реална утеха са френдовете...ако те загубя,ще загубя част от себе си,никога нищо няма да е същото....като с някоя невидима нишка съм завързано за теб и тя все ме дърпа към теб...радвам се че те има,ти си поне утеха в иначе удавения ми в сълзи и мъка живот...в много моменти се чувствам истински сама и изоставена,дори с хора като съм и сърцето ми копнее за някого който да прогони тази самота...само вие с моето съкровище сте успявали и сте единствените хора с които се чувствам истински....благодаря ти че те има...да знаеш че много ми липсваш и си те обичам много....
петък, септември 08, 2006
Честит рожден ден!
Честит рожден ден,мамо:)
ако четеш това,се надявам да се гордееш,че на 20 години вече съм голям и (почти) самостоятелен човек:)Пожелавам ти много радостен и щастлив ден и дори да съм далеч от теб аз винаги си те обичам и мисля за теб:)Целувки от мен..
четвъртък, септември 07, 2006
Екзитус-А по-нататък??
ще се напия чак до посиняване
главата си ще счупя във стената.
ще те изчукам пак от отчаяние!
а по-нататък, а? а по-нататък?
ще се надрусам до полупарализа,
за да усетя пулса на нещата.
ще си направя сам психоанализа!
а по-нататък, а? а по-нататък?
ще се побъркам от амфетамини.
ще вкуся и провал, и самота.
ще пропилея най-добрите си години!
а по-нататък, а? а по-нататък?
ще се лекувам и ще се оправя.
ще се оженя, ще се хвана на заплата,
ще се подстрижа, всичко ще забравя!
а по-нататък, а? а по-нататък?
вода ще пия само, минерална.
ще спра цигарите, ще спра тревата.
любов ще правя само вагинално.
а по-нататък, а? а по-нататък?
спокойно и почтено ще старея.
във своя дом ще пукна, като мида.
накрая, в църква, поп ще ме опее.
оттам направо в рая ще отида.
главата си ще счупя във стената.
ще те изчукам пак от отчаяние!
а по-нататък, а? а по-нататък?
ще се надрусам до полупарализа,
за да усетя пулса на нещата.
ще си направя сам психоанализа!
а по-нататък, а? а по-нататък?
ще се побъркам от амфетамини.
ще вкуся и провал, и самота.
ще пропилея най-добрите си години!
а по-нататък, а? а по-нататък?
ще се лекувам и ще се оправя.
ще се оженя, ще се хвана на заплата,
ще се подстрижа, всичко ще забравя!
а по-нататък, а? а по-нататък?
вода ще пия само, минерална.
ще спра цигарите, ще спра тревата.
любов ще правя само вагинално.
а по-нататък, а? а по-нататък?
спокойно и почтено ще старея.
във своя дом ще пукна, като мида.
накрая, в църква, поп ще ме опее.
оттам направо в рая ще отида.
Екзитус-ПРИНЦЕСАТА ПЛАЧЕ
Принцесата плаче... Какво се е случило?
Придворните тайнствено шепнат в ъглите.
Унило и тихо е нейното кученце -
във скута й свито е.
Принцесата плаче... А в стаята мрачно е.
Цветята повехват - дори те са трогнати.
И шутът, свел поглед в обувките лачени,
възпира възторга си.
Принцесата плаче... А шумно е в замъка.
Слугите се смеят, пищят в двора птици.
Актьорите тичат - подготвят спектакъла.
Принцесата утре ще стане кралица.
сряда, септември 06, 2006
вторник, септември 05, 2006
Сам...
...сам..няма нищо по-лошо от това да си сам..сам сред сивата тълпа, сам в претъпканите трамваи, по пустите квартални улици, по които се търкалят големи кълбета тръни като по филмите за Дивия запад...няма нищо по-печално от празнотата в душата, от студения повей вътре в теб, от който те побиват тръпки и те избива студена пот..вечното търсене и липсата на утеха,изтощителната борба със себе си изчерпват ценна жизнена енергия,притискат те до стената и не ти оставят възможност да дишаш...сълзите отдавна са пресъхнали,телефонът никога не звъни,стъпки по плочите са абсурдни и плашещи...цената е непосилно висока..оставам вечен затворник на собствените си амбиции и стремежи,без да осъзнавам накъде ще ме отведат...в полусъзнание виждам бледи неясни сянки,познат глас,който толкова обичах да чувам..но нямам сили...завинаги потъвам в мрака и в забрава...до следващото си прераждане на сутринта...
Как се казва Мечо Пух в различните държави:
Ирландия - Мечо О’Пух
Шотландия - Мечо МакПух
Англия - Мечо Пуух
Дания - Мечо Пухсен
Швеция - Мечо Пухсон
Норвегия - Мечо Пухяер
Русия - Мечо Пухин
Грузия - Мечо Пухадзе
Армения - Мечо Пуханян
Китай - Мечо Чон Жи Пух
Япония - Мечо Пухетоши
Италия - Мечо дел Пухини
Испания - дон Мечо-Мария Пухалес
Бразилия - Лиуш Назарио Соуса и Лима Франсиско да Мечо - Пухиньо
Германия - Хер Мечо фон Пухен
Франция - Мечоас дьо Пухле
Исторически извори:)
Всички ,които са кандидатствали или ще кандидатстват с история знаят/ще знаят какво е това и защо е толкова смешно..ама и само така като го чете човек и се забавлява много:)
из "Хроники на Плиний стари"
...и хан Кубрат събра синовете си и им каза: "Синове мои, стига сте квасили тоя йогурт!Я вземете по една клавиатура и я строшете о коляното си.Айде сега вземете по едно флопи и го строшете на две. Браво!А сега вземете по един монитор и го строшете.."
Синовете на хана изпълнили повелята на хан Кубрат и най после най-големият програмист сред оногундурите Бат' Баян(той реално се е казвал Батбаян и затва:) попитал отца си: Тате,счупихме цялата офис техника във Фанагория(столицата на Велика БГ)!Каква е поуката?
А Кубрат им рече:"Поуката синко,е друг път да не вкарвате вируси в компютрите!!!!!!!"
из "Кондиките на Скилица и Кедрин"
..."йощ помня как хан Крум с ник "Stra6ni" даде дилийт на византийската армия във Върбишкия портал, а от главата на император Никифор си направи рисайкъл бин..."
из "Житие на Никита Хониад"
...в лето господне 863-то княз Борис и българите приели христианството, за да има икони, на които да кликват. После синът му Владимир Расате стана системен администратор и пусна вирус в христианската операционна система. За да сейвне своето дело, княз Борис се рилоудва и даде шът даун и на двата монитора на Расате":D
из "Лексикона на Дионисий Псевдоареопагит"
-Цар Симеон Велики.Любим период- златния ъпдейт на българската култура. Любимо занимание- да 4атя с френдовете. Любимо ядене-да ям чийсбургер. Любима група- да слушам Мая без Магапаса, щото Магапаса е от ромеите. Любима фраза:"ти си роза, ти си крем,византийците ще ги еб@м"
из "Панонски хроники"-версия 1.0
"Брате Кириле, ибо защо ни трябваше да се логваме сред тия словене и да им програмираме шрифтовете на глаголица..."
из 'Панонски хроники"-версия 2.0
"Поради компютърна неграмотност,брате Методие! Tahoma ни са мамата с тая глаголица! Ядохмего големия Courier и ни се отели Times new roman-а!
из "история славянобългарска"
О,неразумний юзъре!Поради що се срамиш да се наречеш чатър!Прочее и преди болгарите са имали "Правец-8" и "Правец-16", но предпочитаха да пишат "чертами и резками", защото им беше по лесно от "Бейсик"...
из "кървавия мейл"
Мили братя юзъри!Когато четете този е-маил въстаническият банер се вее над турския сървър,а юнаците се целуват по улиците.Или са пуснали нова версия на "Уиндоус" или съм влязъл в гей порно сайт..."
из "Писмо на Христо Бойтов до неговия законен брачен провайдър"
"Мила ми Интернето!Искам да знаеш, че после чата и айсикюто любя най много да доунлоудвам мп3-ки и "матуре олдер сех". Ако се чудиш защо ти пиша,либе ле,ще ти кажа! Имам още 30 мин. на акаунта,а и тук на кораба "радецки" имат много бърз интернет!"
из "Хроники на Плиний стари"
...и хан Кубрат събра синовете си и им каза: "Синове мои, стига сте квасили тоя йогурт!Я вземете по една клавиатура и я строшете о коляното си.Айде сега вземете по едно флопи и го строшете на две. Браво!А сега вземете по един монитор и го строшете.."
Синовете на хана изпълнили повелята на хан Кубрат и най после най-големият програмист сред оногундурите Бат' Баян(той реално се е казвал Батбаян и затва:) попитал отца си: Тате,счупихме цялата офис техника във Фанагория(столицата на Велика БГ)!Каква е поуката?
А Кубрат им рече:"Поуката синко,е друг път да не вкарвате вируси в компютрите!!!!!!!"
из "Кондиките на Скилица и Кедрин"
..."йощ помня как хан Крум с ник "Stra6ni" даде дилийт на византийската армия във Върбишкия портал, а от главата на император Никифор си направи рисайкъл бин..."
из "Житие на Никита Хониад"
...в лето господне 863-то княз Борис и българите приели христианството, за да има икони, на които да кликват. После синът му Владимир Расате стана системен администратор и пусна вирус в христианската операционна система. За да сейвне своето дело, княз Борис се рилоудва и даде шът даун и на двата монитора на Расате":D
из "Лексикона на Дионисий Псевдоареопагит"
-Цар Симеон Велики.Любим период- златния ъпдейт на българската култура. Любимо занимание- да 4атя с френдовете. Любимо ядене-да ям чийсбургер. Любима група- да слушам Мая без Магапаса, щото Магапаса е от ромеите. Любима фраза:"ти си роза, ти си крем,византийците ще ги еб@м"
из "Панонски хроники"-версия 1.0
"Брате Кириле, ибо защо ни трябваше да се логваме сред тия словене и да им програмираме шрифтовете на глаголица..."
из 'Панонски хроники"-версия 2.0
"Поради компютърна неграмотност,брате Методие! Tahoma ни са мамата с тая глаголица! Ядохмего големия Courier и ни се отели Times new roman-а!
из "история славянобългарска"
О,неразумний юзъре!Поради що се срамиш да се наречеш чатър!Прочее и преди болгарите са имали "Правец-8" и "Правец-16", но предпочитаха да пишат "чертами и резками", защото им беше по лесно от "Бейсик"...
из "кървавия мейл"
Мили братя юзъри!Когато четете този е-маил въстаническият банер се вее над турския сървър,а юнаците се целуват по улиците.Или са пуснали нова версия на "Уиндоус" или съм влязъл в гей порно сайт..."
из "Писмо на Христо Бойтов до неговия законен брачен провайдър"
"Мила ми Интернето!Искам да знаеш, че после чата и айсикюто любя най много да доунлоудвам мп3-ки и "матуре олдер сех". Ако се чудиш защо ти пиша,либе ле,ще ти кажа! Имам още 30 мин. на акаунта,а и тук на кораба "радецки" имат много бърз интернет!"
понеделник, септември 04, 2006
Зодия Риби(аз съм най-големия шаран:)
Риби(20 февруари-20март)
“Аз и ти сме едно”
Големи мечтатели са.Лесно се поддават на чужди влияния.Приобщават се бързо към средата,в която се намират.Те са нерешителни и невнимателни в действията си,но винаги честни и искрени. Символизират страданието и състраданието
печалната красота на езеро или луна,преходността на всичко,болезнените неща,сълзите над природната грубост и несправедливост,но и свободата на духа. Щедри,човечни,с остра интуиция и богата фантазия.Хаосът е около тях.Чувствителни,меки,целят повече вътрешно съвършенство,отколкото външните придобивки.Дълбоко противни на тяхната природа са насилията и сблъсъците между хората.Желязно здраве,но малките психотравми ги нараняват дълбоко. Елегантността на техния хумор е забележителна.Той е мек и безобиден.Но в други случаи той може да бъде зъл и саркастичен.
Девиз:”Аз се надявам”,”Обичай ближния както себе си.”
Текстче на една от любимите ми групи-Екзитус
СЪРЦЕТО МИ ОТ КАМЪК Е
Сърцето ми от камък е - студено и жестоко,
каквото и да сториш - не ще ме нараниш.
Сърцето ми от камък е и като ад дълбоко -
пропаднеш ли във него, няма как да се спасиш.
Сърцето ми от камък е - студено и опасно,
безмилостно и нежно, то сладко те убива.
Без мен не си щастлива, със мене си нещастна...
Почти като в театър е красиво.
Ще си замина -
не, недей да плачеш!
Просто забрави за мен, върви по своя път!
Една дузина
мъже след теб се влачат.
Вземи един от тях - обичай го до смърт!
Сърцето ми от камък е. То мина през пустини,
през тъжни сиви зъбери, опасани от лед.
Сърцето ми от камък е - през полюсите мина,
преброди всички пътища навред.
Сърцето ми от камък затова е -
защото твърде много то разбра.
Сърцето ми от камък е! Разбра ли!
Такъв ще бъда докато умра.
Ще си замина -
не, недей да плачеш!
Просто забрави за мен, върви по своя път!
Една дузина
мъже след теб се влачат.
Вземи един от тях - обичай го до смърт!
До смърт!
До смърт!
До смърт!
ето и още:
http://www.litclub.com/library/music/exitus.htm
Сърцето ми от камък е - студено и жестоко,
каквото и да сториш - не ще ме нараниш.
Сърцето ми от камък е и като ад дълбоко -
пропаднеш ли във него, няма как да се спасиш.
Сърцето ми от камък е - студено и опасно,
безмилостно и нежно, то сладко те убива.
Без мен не си щастлива, със мене си нещастна...
Почти като в театър е красиво.
Ще си замина -
не, недей да плачеш!
Просто забрави за мен, върви по своя път!
Една дузина
мъже след теб се влачат.
Вземи един от тях - обичай го до смърт!
Сърцето ми от камък е. То мина през пустини,
през тъжни сиви зъбери, опасани от лед.
Сърцето ми от камък е - през полюсите мина,
преброди всички пътища навред.
Сърцето ми от камък затова е -
защото твърде много то разбра.
Сърцето ми от камък е! Разбра ли!
Такъв ще бъда докато умра.
Ще си замина -
не, недей да плачеш!
Просто забрави за мен, върви по своя път!
Една дузина
мъже след теб се влачат.
Вземи един от тях - обичай го до смърт!
До смърт!
До смърт!
До смърт!
ето и още:
http://www.litclub.com/library/music/exitus.htm
малко лично творчество
Нервите ми от стомана
троша всичко с квото се захвана.
Вените ми жици медни
бройте дните си последни..
Оловото ми е в кръвта,
живакът във потта..
И ще дойде пак денят тъй светъл,
и ще изкрещя на всички: "АЗ СЪМ МЕТЪЛ!!!"
31.08.2006 03:00
хилоу
Туй стана много модерно с блоговете напоследък, викам си и аз да си направя един, че да си изливам цялата простотия там..а тя понякога е адски много..наздраве и да ни е честита новата година..така де...
Абонамент за:
Публикации (Atom)